КАКВО НЕ ЗНАЕ ПАПАТА?

Това се случи през юни 1985 година по време на приема на папа Йоан Павел II в голямата зала на Международната организация по земеделие и прехрана на населението (ФАО) към ООН в град Рим . Всяка година на 18 юни Негово светейшество папата дава прием във ФАО по случай международния ден на борбата срещу глада.  Празникът се организираше от ООН – респективно ФАО, но приемът официално беше дело на главата на Римокатолическата църква. На приема присъстваха всички постоянни представители на страните-членки на ФАО.

На този прием бяха поканени повече от четиристотин души. Папата заедно с кардинал Агостино Казароли – държавен секретар на Ватикана, лично посрещаше постоянните представители на страните-членки на ФАО и техните съпруги. След като се представяхме на светия отец, той ни задаваше един и същи въпрос: как сме със здравето, имаме ли някакви проблеми в личен и служебен план. Така Йоан Павел II отдели по една-две минути на всеки представител. Това означава, че повече от два часа той е стоял прав и като се има предвид не особено доброто му здравословно състояние, резултат от атентата срещу него преди няколко години, можеше да се обясни обявената от кардинал Агостино Казароли почивка. Между другото беше съобщено, че през време на почивката, който желае може да се запише, за да участва в малката литературна програма – да се разкаже анекдот, да се изпее песен и т.н.

Когато се записах, съпругата ми изтръпна. Тя не знаеше по какви съображения съм решил да участвам в програмата и се страхуваше да не кажа нещо остро против папата, породено от  неговото странно мълчание по т. нар.” Българска следа”.

Пък и аз имах основание да съм ядосан не само на папата, но и на цялата италианска гилдия – журналисти от масмедиите. Всички официални емисии на Националната италианска телевизия RAI 1, RAI 2 и RAI 3, наречени “теледжорнале”, започваха със снимка на официалния вход на Българското посолство в Рим. Над табелката на посолството показваха клише “Nido delle spie” (“Гнездо на шпионите”), а след това на втори кадър – служебната ми кола Лада CD 008, тъй като няколко дни преди ареста на Сергей Антонов аз бях принуден да я паркирам там след като бях претърпял пътнотранспортно произшествие и тя практически не беше в движение.

За “отличниците журналисти” и папараците това беше добър случай да се преекспонира гаврата с нашата държава, набедена като организатор на атентата срещу папата.

И така аз реших да разкажа на светия отец един анекдот, с който да му напомня, че е време да каже цялата истина по този случай, тъй като той вече се беше срещал с килера Али Агджа в затвора на Асколипичено и по телевизията показаха как турчина шепне нещо на ухото му.    Това беше златен шанс за мен да използвам поговорката, че ”във всяка шега има капчица истина” под формата на анекдот.

Дадоха ми думата и аз започнах да разказвам моя анекдот. “Ваше Светейшество, преди много, много години един Ваш предшественик бил на посещение във Виена. По време на официалния обяд, даден от градоначалника в чест на високия гост от Ватикана, папският нунции в Австрия се оплакал на папата, че има един проблем, който кметът на Виена не желае да разреши в интерес на църквата. Проблемът бил свързан с новия градоустройствен план на града, а една антична католическа църква оставала с фасадата си на половината на тротоара. Градоначалникът бил казал на кардинала или да изтегли църквата назад на равнището на тротоара, или църквата ще бъде разрушена.

Папата изслушал кардинала, засмял се и му рекъл:

– Очевидно, който Ви е изпратил тук в качеството на папски нунций е сгрешил. Вие и хората от представителството на Ватикана тук не сте достатъчно интелигентни, за да изпълнявате възложената Ви мисия. За да съм сигурен в тази моя предварителна оценка, аз ще проведа с Вас и вашите хора изпит по интелигентност. Давам Ви тридневен срок да ми отговорите на три въпроса и тихичко му прошепнал на ухото въпросите. – Ако не отговорите правилно ще Ви изпратя всичките като мисионери в някоя африканска държава – завършил строго папата.

Минали два дни. Хората на кардинала ходели като болни, защото не знаели отговорите на зададените от папата въпроси. Това било забелязано от готвача на мисията и той побързал да ги попита защо не ядат. Сити ли са, болни ли са? Отговорено му било, че след още един ден и той заедно с всички останали трябвало да си стягат куфарите за Африка.

– Добре, ама какви се тези въпроси, дето са ви хвърлили в паника? – попитал готвачът.

Когато чул въпросите той се засмял и казал:

– Бързо ми пригответе монашеско облекло и аз още утре ще отида при негово Светейшество, за да отговоря на тези  въпроси.

На другия ден готвачът преоблечен като монах се явил при папата и му казал, че по поръчение на братството в мисията той се явява да отговори на зададените въпроси.

– Ваше Светейшество – започнал “монахът” – Вие питате колко е разстоянието между небето и Земята. Отговорът на този въпрос се съдържа в последните думи на Исус Христос, когато е  бил разпънат на кръста:  “Още тази вечер аз ще бъда в царството господне и ще се моля за тези, които ме разпънаха, защото те са невинни – те не знаят какво правят.”

Тук помълчах малко и хвърлих едно око на залата. Всички, в това число и Йоан Павел II, слушаха с напрегнато внимание.

– Та значи – продължил “монахът” – разстоянието между земята и небето до сега никой не го е измерил, но Исус Христос е издъхнал в 10 часа сутринта, а вечерта настъпва в 18 часа. Следователно разстоянието е около осем часа.

В залата настъпи оживление. Погледнах папата, видях, че си шепнат нещо с кардинала и продължих. Вторият въпрос бил “Колко струва папата?”.

– Ваше Светейшество, казал “монахът”, Исус Христос е бил предаден за тридесет сребърника. Вие като представител на Господ на земята струвате най-малко двадесет и девет сребърника.

Залата отново се оживи. Чуха се ръкопляскания.

– Ваше превъзходителство, преди да продължа бих искал, да направя едно признание. Аз не говоря много добре италиански език, поради което си позволявам да Ви помоля да се вниквате в това, което искам да кажа, а не в начина, по който го казвам. И така, третият въпрос бил “Какво не знае папата?”

– Вие, Ваше Светейшество, знаете всичко, включително и тайната на Фатима. Но не знаете, че аз не съм монах, а обикновен готвач. Дойдох тук, за да отговоря на Вашите въпроси, защото не ми се ходи в компанията на кардинала и останалите монаси от мисията в Африка.

В залата бурно заръкопляскаха. Аз обаче не сядах, чаках да стихнат овациите и продължих:

-Вие, Ваше превъзходителство, освен това знаете и какво Ви прошепна на ухото Али Агджа в затвора на Асколипичено.Но засега не го казвате на никого.Аз обаче съм убеден, че Вие не вярвате на измислиците около така наречената “Българска следа” и се надявам един ден да го заявите официално. Благодаря Ви за вниманието!

А в залата – гробно мълчание. След малко Светия отец стана и ме повика при себе си.С омекнали колене, пред погледите на близо четиристотин души и светкавиците на фотографите, аз се приближих до папата. Той беше видимо развълнуван. Подаде ми ръка и кротко рече:

– Благодаря за притчата сине, добре се справяте с италианския език. От колко време сте в Италия?

– Близо десет години – отговорих аз с пресъхнала уста.

– Вие сте добър човек, беше ми приятно! – каза тихо светия отец и уморено се отпусна на фотьойла.

По време на коктейла отношението на колегите към мен беше различно. Най-добронамерени и искрени бяха в поздравленията си представителите на африканските държави, докато тези – на “социалистически страни” старателно избягваха контактите с мен, очевидно нямаха време да получат указания за това от съответните си началници.

Последствията от тази случка бяха негативни за мене. От София ми обърнаха внимание да се въздържам от подобни изявления, защото те водели до влошаване на официалните отношения на нашата страна с Ватикана.

…Минаха години. През май 2002 г. предстоеше посещение на Папа Йоан Павел II в България. В печата се вдигна много шум: “Папата трябва да се извини на българския народ”; “Папата трябва да се срещне със Сергей Антонов” – тези  и други заглавия  пълнеха  страниците на най-четените ежедневници “Труд” и “24 часа”.Журналисти и бивши сътрудници на Българското посолство в Рим даваха свобода на насъбралото се недоволство от мълчанието на Светия отец по “Българската следа”.

И този път не можах да се въздържа. На 16 май в. “Новинар” публикува мое интервю “Папата не трябва да се извинява на никого и евентуална среща със Сергей Антонов е безполезна.” Интервюто беше съпроводено със снимката ми в цял ръст. Кратко, но аргументирано, изложих позицията си, че “Не Светия отец е измислил “българската следа”, а американската журналистка Клара Стерлинг и тя би следвало да поиска извинение от българския народ, но не може да го стори, защото е починала от рак преди няколко години. В условията на “студената война” Централното разузнавателно управление на САЩ, чрез италианското правосъдие искаше да докаже вината на България в атентата срещу папата, като проводник на външната политика на СССР.

Посочих грешките на нашата страна по организацията на защитата на Антонов. Журналистката ме беше попитала дали не виждам сходни моменти с това дело и делото в Либия срещу нашите медицински сестри. Отговорих й директно:

– Да! Българското правителство няма стратегия по въпроса, действа мудно и нерешително. Припомних, че от Антонов някои в България горещо желаеше (имах предвид Боян Трайков) да направи нов Георги Димитров, за което липсват субективни и обективни условия и т. нататък.

Посещението на папа Йон Павел II у нас премина успешно и по време на срещата си с президента на нашата страна в София, и в речта си пред миряните в Пловдив, той по своя деликатен начин недвусмислено заяви, “че никога не е вярвал в т.нар. “българска следа”. Аз бях удовлетворен от този отговор, за който го бях помолил в моя анекдот преди няколко години, по време на приема във ФАО в Рим.

ПЕТЪР МОТКОВ

бутон за социални мрежи

Кратък URL: http://www.sobstvenik.com/?p=1573

Създадено от admin на ян. 10 2011. Част от История, Новини, Отворени очи. Може да се абонирате за коментарите към тази статия чрез RSS 2.0. Коментарите и пинг в момента са спрени.