Обезличиха ли политиците Денят на независимостта
На 22 септември преди 103 години в Търново е провъзгласена независимостта на България и на политическата карта на континента отново се появява името на нашата държава – една от най-старите държави в Европа след петвековно османско владичество.
Независимостта обаче е била невъзможна без Съединението на Княжество България с Източна Румелия. И така зависимата от Турция България не се е съобразила с този си статут, а с националните интереси. Съединението е първият акт на суверенитет.
Какво друго би могла да включва независимостта, ако не въпросът за суверенитета. Това е възможността една държава да взима самостоятелни решения по всички международни, външни и вътрешни проблеми и казуси, без да се съобразява с каквито и да било условности на международното право.
Трябва да не забравяме, че през 1908 г. официално България е била призната като независима и суверенна европейска държава! Да помним думите на българския министър-председател по онова време Александър Малинов. На искания от Високата порта голям откуп от България, за да признае султанът суверенитета й, Малинов отвръща: “Независимост с пари не се купува” и обявява мобилизация…
От Третото българско царство до Втората република и днес през второто десетилетия на 21 век политическата ни класа се е опитвала от различни позиции да бъде независима. За малките държави обаче абсолютен суверенитет няма. До Втората световна война на пръв поглед решенията са били независими и суверенни.
В действителност обаче те са зависели от волята на Великите сили и от и волята на владетеля, който е взимал самостоятелни решения. Да си спомним, че Фердинанд присъединява България към Оста на загубилите Първата световна война, с всичките пагубни последствия за нашата държава. За никаква независимост и никакъв суверенитет не може да става дума.
По време на Третото царство различните политически партии и техните лидери са били свързани – кой с Англия, кой с Франция, кой с Германия или Русия и са водели политика на притегляне на България като техен сателит.
За пореден път България загубва своя суверенитет с присъединяването й към групата на държавите с т.нар. народна демокрация, чиято външна политика беше напълно съобразена с комунистическата идеология за световната социалистическа революция и интересите на бившия Съветски съюз. Това не е беше ли съзнателно отказване от суверенитета на България. И в резултат на това от 1944 до 1989 г. Денят на независимостта на България беше забравен!
След краха на комунизма през 1989 г. се появи т-нар- Втора, демократична република, но, за голямо съжаление не си върна суверенитета. Нямаше политическа воля за това нито от ляво, нито от дясно. Гласовете на отделните патриоти, че точно сега България може да бъде неутрална държава не бяха чути.
Тогавашният президент Желю Желев той и лидер на СДС смяташе, че България трябва безусловно да се присъедини към запада и правеше абсолютно всичко, което му кажеха западните посланици в София и най-вече американският. И България стана сателит на запада – влезе в НАТО и в Европейския съюз.
Стожерът на независимостта на държавата, армията беше разнебитена. Сега тя има 16 самолета и 80 танка, няколко стражеви катера и няколко специални батальони, които служат на интересите на НАТО и САЩ в Косово, Ирак и Афганистан. Против на националните си интереси почти ликвидирахме АЕЦ Козлодуй, водим безполезни преговори с Русия за АЕЦ Белене, дадохме територия на държавата ни за военни полигони на САЩ и НАТО.
До преди няколко години единствено националистите от АТАКА отстояваха българският суверенитет и българското самосъзнание. Като неофициален съюзник на ГЕРБ и те забравиха двоите обещания.
И така Денят на независимостта, макар и обявен за национален празник с решение на Народното събрание на 10 септември 1998 г. не се тачи, не се празнува, а се отбелязва (!?) с мижави тържества и присъствието на правителствени лица. Трябва да сме наясно, че България има два национални празника – Освобождението от турско робство и Денят на независимостта. Ако останалите ни празници имат определени политически характеристики, то тези два имат национално значение и следва да бъдат празнувани както подобава.
Суверенитетът не е формален акт, не е въпрос, който се урежда с документи и договорености, а израз на вътрешното състояние на обществото. Когато политическият елит няма съзнание за суверенност, а се захласва по гласа на международни ментори, няма независима държава. Изводът е само един: дошло е време да се отървем от нашия слугински манталитет, да имаме своя идея и дълбокото убеждение, че ние българите сме суверенни, а държавата ни трябва да има национална стратегия по този въпрос.
ПЕТЪР МОТКОВ
Кратък URL: http://www.sobstvenik.com/?p=3484
Създадено от admin
на сеп. 21 2011. Част от Избори, Новини, Отворени очи.
Може да се абонирате за коментарите към тази статия чрез RSS 2.0.
Коментарите и пинг в момента са спрени.
sending...
