Ризата на щастливия човек

Имало едно време един принц, който бил прочут с непрекъснатото си недоволство от живота. Но, както можете да си представите, на него нищо не му липсвало.

Един ден той посещава най-известния в страната мъдрец, за да се посъветва как да се отърве от тази болест на ежедневно недоволство от живота. Мъдрецът го изслушал и го посъветвал:

– Потърсете ризата на един щастлив човек и като я облечете ще се почувствате щастлив.

Младият принц си помислил:

– Ще посетя замъците на богатите хора, където живее аристокрацията и там сигурно ще намеря щастлив човек.

Ходил принца от замък на замък, но никъде не намерил щастлив човек. Мислил, мислил и решил да потърси щастливия човек в средите на буржоазията, която обитава по обикновените къщи в градовете. Но и там не му излязъл късмета. Всички се оплаквали: на един му липсва едно, на друг друго; един се оплаква от това, друг от онова – всеки чувствал недоволство от живота.

И така, един ден докато замислено се разхождал в гората, видял един пастир на овче стадо, който свирел на кавал. Приближил до него и му рекъл:

– Ти ми изглеждаш щастлив, наистина ли се чувстваш такъв?

– Да – отговорил овчарят. – Наистина съм щастлив.

– Тогава, моля те, подари ми твоята риза!

Но, овчарят дори нямал риза на гърба си…

И понеже във всяка приказка има заложена поука от народната мъдрост, нека поумуваме малко: каква ли би била поуката за нещастните ни политици, които постоянно са недоволни от битието си и най-вече от възможностите за общественото си  положение – хем да се обогатяват на гърба на народа, хем да изглеждат нещастни.

Например народните представители: те си имат няколко хилядна месечна заплата, лъскави държавни коли, безплатна лавка и други благинки – например участват в бордовете на няколко фирми, изпълняват желанията на богаташите, които са им помогнали да се докопат до креслата в Народното събрание и за тези услуги често посягат отдолу под масата и т.н., защо да разгласяваме публичната тайна!?  Ами лидерите на политическите партии, босовете от мафията?

Извинявайте нали управляващите декларираха, че у нас няма нито мафия, нито организирана престъпност. Може и така да е. Кой знае колко “овчарски ризи” са съблекли те през последните двайсетина години от прехода на т.нар. “посткомунизъм”.

Та да се дойдем на думата драги читателю – през предизборният период горепосочените недоволници ще почукат отново на вратите на бедняшките ни колиби и ще поискат не ризи за щастие, а нашият глас за техните листи. Би ли било добре да постъпим като овчаря в настоящата приказка? Може и да ни разберат! Кой знае?

ПЕТЪР МОТКОВ

споделяне във facebook

Кратък URL: http://www.sobstvenik.com/?p=3302

Създадено от admin на авг. 30 2011. Част от Новини, Отворени очи. Може да се абонирате за коментарите към тази статия чрез RSS 2.0. Коментарите и пинг в момента са спрени.